Мъжът под чехъл

Винаги ходи по чехли, защото жената така решава. Някой бе казал, че който има отвратителна жена, става философ. Не знам за философията, но има доста мъже, които са мачкани от жените си. По последни данни новородените от нежния пол са пет пъти повече. И вместо да ни тачат, все повече се стремят да ни обяздят като обществено пони. В мъжката действителност голям процент са житейски смачканите. Последните им пари свършват с патронче ракия. Друга голяма част са хомосексуалисти. Нищо против, но не вършат работа на жените- освен да ги гримират и боядисват. Третата остатъчна част трябва да са сериозните мъже, с имидж и позиция. И те като жените чакат детето, за да затворят устите на роднините, че са приключили с важните неща в живота. Така се заражда семейната въртележка. Нахлузил брачната халка, започва да тропа по масата и да решава световните проблеми на гърба на любимата. Само че главната роля се играе от жената, която бързо овладява ситуацията. Стъпва смело и безотговорно на врата и от потърпевша се превръща в началник- гара. Изпраща мъжа с първия влак и заема ролята на основен регулатор на финанси, ценности и битие.

Резултатът

Мъжът под чехъл няма никаква представа какво се случва. Остава му работното място, където за наше съжаление е шеф. Това означава системен, администриран тормоз, за всички. Появява се алкохолът. На работа- може би, но след работа задължително. Събира подчинените и пак продължава да ги мачка. Мрази ги, но те са необходимост. Набира скорост, но когато се прибре в къщи се срива като чернокож на втори урок по сноуборд. Жената- командир не е задължително да бъде с червен пеньоар и ролки, нито пък да е сто кила. Само докато си оправя прическата, дава знак как ще се процедира в сложната семейна математика. Заражда се мъжкият бунт и въпроси от рода: Кой командва вкъщи? бързо се изтъркват. Бунтът е вулканичен, но тъжен като изоставени на улицата мебели. Факт е генезисът на неосъзнатия мазохизъм. Ризите са изгладени, децата- нахранени, къщата ухае на Парадайз Бийч. Казва си: всичко е наред, имам страхотна жена! Но на другата сутрин в службата, още докато види двама плувнали в пот подчинени, ги уволнява. Вкъщи чашките му се намаляват за сметка на тайното гледане на порното. Позволява му се да пуши само на терасата. ЗАЩОТО ТАКА Е РЕДНО! Захапал контрола, като изгубен шаран се носи в морето на семейното щастие. Оказва се, че дрехи не си купува, джобните също намаляват .Обяснява му се, че се действа в името на семейното щастие. Така трябвало да действа един загрижен баща. Този особен вид мазохизъм е доста вълнуващ. Този тип мъже в „живия живот“са като генерали с лампази. Респектиращи униформи, солидни осанки, но погледнеш ли под масата- крачетата са 35-и номер, свити като пресъхнала река. Психиката е замъглена, и дори чистачката в учреждението мърмори: „На тоя пак не са му пуснали снощи“. Вие, господа, сте си виновни. Господин никой, без чадър. А вкъщи ви слагат дъждобрана след буря-. Искате го, имате нужда от жена, която да ви упреква и мачка, докато ви пере чорапите. И когато почти ви удави, да ви извади главата, да вдишате два пъти и да благодарите на Всевишния, че я има и точно на вас се е паднала. Какъв късметлия само! Не можете да контролирате нищо. Ядете каквото ви наготвят, гледате каквото ви пуснат, ходите където ви заведат и кажат, че тук е модерно и жената заслужава да си го позволи поне веднъж в месеца. Абсолютно логично, при положение, че сами жадувате за този контрол под заблуждението, че сте обичан и се грижат за вас. А вие, вместо да поправите тоалетното казанче, си криете там дажбата опиат. И когато на тиранката и писне – поправя си го сама и намира съдържанието. На всички е ясно какво следва. Поредният кошмар идва и с наближаването на празниците. Мъжът под чехъл грабва семейната съдба и я пренася при роднините. Там, под родната стряха, го посреща стъписаната му майка. Докато си оправя забрадката, започва да му нарежда: „Сине, сине, направо си се свършил. Аз като ти думах да вземеш комшийчето- ти не, па не. Добро, скромно, изучено дете. Тая кобра направо те е съсипала“. Следва прехвърчане на искри между свекървата и жената, тръшкат се чинии- все драми от битов характер. Жената скръцва със зъби и отказва бързо нашия човек от подобен тип сбирки. Необяснимо е само, че жените искат силен мъж, който да гушне душата им. Но реалността говори друго. Когато изпуснат руля, духват безвъзвратно. Ако доскоро в нашата къща е имало приятелски събирания, те вече умело са разбити. Преди е събирал приятели и колеги на по чашка. Удрял е по масата, хвърчали са мезета и салати и поклонничества от тоя род. Мъжете цъкат и си шушнат: каква златна жена има нашия човек. Но тръгнат ли си, започва луда лекция по психоанализа, комбинирана с истерия. И мъжът хвърчи с четката, и унасяйки се, чисти така, както е било чисто само в деня на сватбата. Събиранията спират. Успокоява се с „махни ги тия алкохолици и предатели. Я виж колко ми е добре само с жената“.

Решението

Като сдухана пчела започва да се блъска в грешния кошер. Излиза на терасата и гледа как комшийката, по детски наивно, се заиграва с 10- годишните си саксии. Прехвърчат флуиди и кръвта слиза в другата глава. Понася се като самотен вълк към счупения съседски звънец. Отваря му всеотдайната съседка, ухаеща на боб с чубрица и го кани на воднисто, но закачливо кафе. Докато му го сервира, небрежно разголва целулита си, в който сега нашият човек е влюбен. Нали безработната къщовница трябва да ядоса жена му с недвусмисленото: „Коя е по- желаната сега“? Все пак мъжът под чехъл не е безнадежно безхарактерен. При него всяка проява на мъжественост е по- потайна, с изключение на уринирането върху стена. Чака си момента и е възнаграден- жена му отива на почивка. Идва неговият ред да изживее мъжкото. Сега го вижте нашия. Играе комар, залага плазмата и устройва нечувана сбирка. Но наближи ли момента на „Голямото завръщане“, обува чехлите и прилежно си пие чайчето. Така завършва част от историята на нашия безгръбначен приятел.

Виктор ПЕНКОВ