АЛТЕРНАТИВНО ЛЯТО

РЕАЛНОСТТА

През лятото България все още е позната като пансион за прогресивно затлъстяващи бедни европейци. Пансион с красиви плажни ивици, блуждаещи бетонобъркачки и освирепели сервитьори. Почивката се свързва с преброяването на фасовете по пясъка, гледайки неразбиращо мургавите субекти, които крещят “ВЕЛКОМЕН БИТЕ КУКУРУЗА МОЛЯ”, ЕДЪР КАТО КОНСКИ ЗЪБИ! Но така или иначе за чужденеца тук е евтино, всичко на плажа му се струва екзотично и на другата година съвсем забравя за тази туристическа дестинация. Сигурно е прав, защото никой не му е показал ,че България не е само красиво море , крадливи хора и лоши обноски.

ТУРИСТЪТ

Руснак, германец, поляк. Доскоро тези типажи бяха единствените, които харчеха пенсии и спестявания по разни капанчета тип скара-бира. Мъжете смучеха евтина бира, а жените плетяха вълнени шалове под чадъра.Тези пък, които не предпочитаха морето, обикаляха с колела и каравани досадно познатите дестинации. Породата турист знае само, че иска да види, но какво? Ето това е въпросът, на който ние трябва като любезни домакини да разрешим. Все повече европейци започват да гледат към нашата карта, като очакват тук да е евтино и разнообразно. Какво трябва да направим?

МИТЪТ ЗА ГОСТОПРИЕМНИЯ БЪЛГАРИН

Съществува с достоверността на легенда. Но съвсем няма да го откриете по Черноморието. По света отдавна са се научили, че парите се взимат с усмивка и етикет. Но тук не е така. Парите пак се взимат, усмивка липсва, а ако си поръчате само супа- ще усетите какво означава лошо отношение.Обслужващият персонал се научи да не яде чесън на работното място, подобри езика си, сложи папийонки, но в никакъв случай не продължава да поддържа мита. Гостоприемни и интересни българи все още има, но как да ги открием?

РЕШЕНИЕТО

Време е всички да разберем, че истинската българска екзотика е съвсем другаде. Тук можеш да откриеш места, където човешки крак не е стъпвал; където приключението е живо; да се докоснеш до свят, който диша в ритъм отпреди един- два века; където храната, гледката и въздуха са такива, каквито Европа никога няма да познава.Страната ни разполага със забележително природно и културно-историческо наследство и това дава сериозна заявка за едно истинско и различно преживяване чрез алтернативния туризъм. У нас той може да бъде- селски, екологичен, планински, приключенски (преходи със ски, със снегоходки, с планинско колело, с коне, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, катерене и преминаване на алпийски маршрути с водач).

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ

Представлява престой в селска среда (къща или устроен в близост къмпинг), контакт с домакините, достъп до стопанството или престой във ферма.Той може да бъде преминаващ, т.е. престой в рамките на обиколен тур или като уикенд или дори една седмица престой. И в двата случая туристите очакват да се включат в ежедневието на домакинството: беритба на плодове и зеленчуци, билки, приготвяне на традиционни ястия, включване в обичаите и празниците на района, наблюдение или обучение в местните занаяти, фолклорни и земеделски традиции. Тези дейности обикновено се допълват с различни видове активен или културен туризъм (пешеходен, планинско колело, езда, посещение на манастири, музеи, археологически и други забележителности, училище по занаяти) и най-често е комбинация от всичко това.

ПРИКЛЮЧЕНСКИ ТУРИЗЪМ

Това е една съвкупност от нови туристически практики, в която доминира общуването сред природата и активното участие с определен физически ангажимент за туристите. Тази група от различни по сезонност и среда турове има своите най-големи привърженици сред младежите и хората работещи в стресова среда, за които общуването с природата и съчетанието му с определена активност или спорт е от изключително значение. Налице е и феномен на мода, но над всичко стои осъзнатата потребност да се пребивава сред природата. Това е и най-динамично развиващият се сегмент в световния туризъм, а България разполага с отлични условия за него.

Спорт : яхтинга, подводното сафари и подводната археология, водното и речно кану, рафтинга /движение с надуваема лодка в бързи води/, приключенското, планинското и шосейното колело, преходите на кон.

ЕКОТУРИЗЪМ

Това е туризъм в слабо засегнати от човека места, който трябва да допринесе за защита на природата благосъстоянието на местното население. У нас достойни обекти по световните стандарти могат да бъдат кафявата мечка в Стара планина, Рила и Пирин, пеликаните в езерото Сребърна и птичата фауна по Черноморското крайбрежие, ботанически турове с тема орхидеи и посещението на резерватите Боатин, Парангалица и Баюви дупки - Джинджирица от гледище на качество на компактни сектори вековна гора.

СИЛНИ СТРАНИ

България разполага с богати природни, исторически и културни ресурси с регионална, европейска и дори световна значимост. Съществуват над 40 000 природни и културни обекта в това число над 170 православни манастира, 200 музея, 3 национални и 10 природни парка, множество архитектурни резервати. 9 от тези обекти са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Многообразието от религии и техните култови празници, както и запазените езически ритуали представляват голям интерес за българи и чужденци. България има в своите граници 7 планински масива над 2000 м, всеки от които е уникален като пейзаж. Българската кухня е известна с традиционните си ястия, домашното кисело мляко и мед, бялото саламурено сирене и виното. Изключително ценни са традионните занаяти и продукти (розовото масло). развитието на туризма е съсредоточено предимно в районите на Стара планина, Пирин, Родопи, Витоша и Странджа. Разработени са туристически програми за пешеходен туризъм, преходи с коне и колела, със снегоходки и ски, орнитоложки турове, престой в селата с цел опознаване на фолклора и бита. Все повече са инициативите за демонстрация на традиционни занаяти (Копривщица, Етрополе, Самоков), предоставяне услугите на местен екскурзовод или планински водач, обиколки с коне и колела, фолклорни програми, дегустации на вина т.н. Съществуващата мрежа от маркирани туристически пътеки надхвърля 32000 км .

СЛАБИ СТРАНИ

Липсва цялостна маркетингова стратегия. България все още няма качествено послание, което да представя и обобщава туристическото предлагане на страната ни. Пътищата, неподържаната и в лошо състояние мрежа от комуникации, пречи в особена степен в някои планински райони. Указателните табели са недостатъчни и с малки изключения само на кирилица. Изключително сложно е придвижването (особено на чужденеца) с обществен транспорт във вътрешността на страната. Липсва специализирана инфраструктура – табели за туристическите забележителности и маркировка за тематични и наследствени пътеки. Пътеводителите и рекламните издания, промотиращи алтернативния туризъм са ограничени на брой и не винаги отговарят на изискванията на туристите. Липсва единен интернет- портал за българския туризъм.

Виктор ПЕНКОВ