Автомобилът е като човека!!!

Плаща данъци само докато е жив!,категоричен е полковникът от запаса Дончо Дончев, който твърди че животът му е толкова интересен, че нямал нужда да си го измисля

Дончо Нанов Дончев Гърбов. Роден е в къща в с. Старосел. Когато баща му го носи при кмета, го записва буквално така: Ражда се Дончо, син на Нано, внук на Дончо от рода Гърбови. Затова и до ден днешен има четири имена. Полковникът от запаса по професия е военен радиоинженер. Завършва военното училище във Велико Търново, а след това и „Академия связи“ в Ленинград. Освен хобито му – ретро автомобилите, Гърбов се занимава със строителство и оглавява гражданското сдружение „Запасното войнство за честта на пагона“. В Деня на Стара Загора – 5 октомври, градът на липите бе домакин на ретро парад на автомобили от цяла България. Измежду десетките собственици на старите возила открихме един от най-големите радетели на това хоби – Дончо Гърбов. Освен че обра овациите с автомобила красавец от 1930 г. „Рокни Студебейкър“, той спечели и купата за цялостен принос към ретро движението в България. Оказа се и изключително интересна личност.

Клубът и „сираците“

Председателят на пловдивския автомобилен клуб „Ретро“ става видимо оживен, когато заговори за него. „В клуба има хора от цяла България, но главно сме пловдивчани. Самият аз участвам в него със сто автомобила. Събрал съм ги, но не всички съм реставрирал. Преди време реших да направя национален музей на ретро автомобилите, но не срещнах подкрепа. Да знаете от мен, няма патриотично настроени политици, които да откликнат. А е много просто. Нека да вземат примера на Франция и Англия, където собствениците на ретро автомобили ползват преференции. Ако на нашите политици не им се създава нов закон, да вземат да го препишат, само и само да стане работата. Преди 20 дни бях в Италия в гр. Имола, където е популярната писта на Формула 1. Срещнах се със осемдесетгодишния собственик на замък Марио Регини, който е събрал в него 1500 ретро автомобила. Измежду тях беше и оригиналното „Ферари“ от филма за Енцо Ферари. Оказа се, че за да го купи този замък, държавата му дава 80% от неговата стойност, а Регини доплаща останалите 20″, възмущава се радиоинженерът, който нарича возилата си „сираци“, и продължава да разказва тъжната им история. „Държах ги в 15-а палата на панаира, но сега се намират в едно пловдивско село и като деца сираци се опитвам да ги спася. Нямам възможност да ги възродя всичките и май така ще си заминат тези истински експонати. Нямам любима марка, нито автомобил, всички ги обичам еднакво. От най-малкия, който е 700-кубиковото ми БМВ с бохер двигател от 1951 г., до най-големия „Хъдсън Комодорич“ от 1936 г., който е 4800-кубиков.

Трудностите

През 2007 г. се получи истински парадокс. Тогава решиха, че след като старите автомобили са спрени от движение, трябва да продължаваме да плащаме годишен данък, а автомобилът е като човека – плаща данъци само докато е жив“, размишлява Дончев. Преди беше и още по-трудно да ги издирваме. Вадихме ги от плевните на хората, а сега е много по-лесно, защото влизат свободно от чужбина. Когато започваш да реставрираш, буквално стартираш от нулата. Пред себе си имаш само куп ръждясали ламарини. Процесът може да трае с години и изисква много средства. Достигнал съм до извода, че най- лесно се правят американските, защото можеш да си поръчаш всякаква част. Следват ги германските. Искам да направя и едно важно уточнение. Ретро се водят возилата до края на Втората световна война, а след това се наричат класически, или тези, които са до 70-те години. Обикновено за ретро или класически, общо казано, се смята този автомобил, който от 25 г. е спрян от конвейера. При мотоциклетите важи същото правило.

Войнството

За да го отдалечим малко от автомобилите, поговорихме за неговото войнство, което оглавява. Оказа се, че там проблемите са други, но също толкова сериозни. Искам да се възстанови достойнството на военнослужещите от запаса. Защо се дават военните имоти на хора, които нямат нищо общо с армията. Тези хора с труда си са построили сградите, а сега тънат в мизерия. Тези, които все още не са на преклонна възраст, да им се предостави възможност да използват капацитета си. Ще ви дам личен пример. Докато бях началник-отдел организация на свръзките към ВВС на България, е нямало нито един загинал авиатор по вина на свързочната система, за която отговарях. Въпреки че това не е голямата ми гордост, го смятам за достойно и спя спокойно нощно време. Има хиляди военни като мен, които могат да се чувстват достойни, а са забравени от всички“. Единственото нещо, което истински успокоява полковника, е, когато заговори за рали „Розова долина“. „Догодина очаквайте десетото юбилейно издание на най-старото състезание за ретро и класически автомобили в България – рали „Розова долина“, вълнува се Гърбов, тъй като благодарение на него през 2000-та надпреварата оживява. За пръв път състезането се провежда в далечната 1938 г., но е прекратена следващата вечер заради разрастващата се Втора световна война. Маршрутът на участниците в първото издание, минавал през Пловдив – Чирпан – Стара Загора – Казанлък – Калофер – Баня – Хисар – Калояново – Пловдив, отново се запазва като традиция. Дължината на трасето е 244 км, а скоростта остава 45 км/ч.

Виктор Пенков

/публикувал във в.″Новината″/