Тузарят и неговият димящ символ

 Ритуалът на обгарянето е гъдел за познавачите

Ароматен дим, приглушена светлина, мирис на качествен коняк и акустична китара, чиито звуци акомпанират на южноамерикански гласове. Не е необходимо да пропътувате хиляди километри, за да се потопите в подобна латинообстановка. Просто посетете пура-бар. Да в града на липите има 2 – и колкото и да не ви се вярва, са на доста добро ниво. В единия от тях намерихме управителя Петър Атанасов, който ни открехна за тънкостите, които трябва да знаем, преди да се отдадем на това ароматно изкушение. Запалихме по една и се впуснахме в света на пурите. „Преди да ви разкажа за този ритуал по пушене на пура, е необходимо да знаем, че хората по света добре познават качествените тютюни и доста от тях сами си свиват цигарите, за разлика от България, където това упражнение е признак на бедност. В Кипър, например, пушат страшно много пурети, докато в Европа пурите са по-популярни. В България все още не познаваме целия ритуал по пушенето. Затова ще ви разкажа как се прави в другите държави”, обяснява управителят.

Ритуалът

„Пурата се поднася леко отрязана и незапалена с кибрит, с парче кедрово дърво и резачка. Оставяме госта да прецени колко да я отреже и сам да си я запали, но, ако желае, това може да извърши и сервитьорът. Имайте предвид, че ако се отреже повече, ароматът се усеща в по-голяма степен, но накрая става прекалено силна. Някои предпочитат да я запалят неподрязана. Основното правило е да не се ползва запалка, още повече бензинова. Мирисът й се разваля, затова се ползва кедрова клечка. Изчакваме фосфорът да изгори и тогава насочваме пламъчето. Необходимо е да знаем, че не се дърпа навътре и по време на пушенето трябва да я оставяме да си почива. Разбираме кога да я поставим в пепелника по увеличаващата се топлина помежду пръстите. При запалването е хубаво да извършвате въртеливо движение – обикновено на 90 градуса. Някои предпочитат преди да я запалят, да я потопят в коняк с цел подсилване на аромата. След като сте я запалили, я дърпате няколко пъти, за да се разгори. Ако това ви досажда, разтръскайте я енергично във въздуха и ще постигнете същия ефект. Можете и да духнете срещу нея, за да се уверите, че е равномерно запалена и разгорена”, съветва експертът.

Пурата

Ценителите знаят, че пурите се съхраняват в специална дървена кутия хюмидор, която е снабдена с влагомер. Максималната влажност не трябва да надвишава 65-70%, защото иначе сложените вътре тютюневи скъпоценности ще мухлясат. В хюмидора задължително има резачка, специален кибрит и кедрова клечка. Ароматите са най-разнообразни – от пиперливи до леко лютиви. Има и комбинации от сладко и лютиво. Видовете пури се делят на групи в зависимост от произхода и качеството на листата и тяхната големина. Една от най-популярните по света – “Чърчил” (кръстена е на известния британски политик от миналия век Уинстън Чърчил), е с дължина от 17.78 см и 47 ринга ( мярка за диаметъра на пурата). “Корона” е с дължина 15.24 см и е с дебелина от 42 мм. Ако сте фен на по-късите и по-дебелите, то “Робусто” е вашата марка. Дългите и тънките са “Панателас” , а “Силебрас” са три преплетени една в друга. У нас най-популярни са “Монте Кристо”, “Ромео и Жулиета” и “Давидофф”. „Каквато и да е пурата, употребата й е немислима без качествен алкохол. Силните пури се съчетават и с хубаво малцово уиски, освен с традиционния коняк. В Европа добавят и вино, а дамите я пушат в комбинация с по-леки ликьори”, обяснява Атанасов.

Цените

На родния пазар започват от 15 лв. и могат да стигнат до 400 долара. За Стара Загора горната граница е 80 лв., според запознати, но при добро желание може да се намери нещо по-скъпо. Но за да е пълно удоволствието, не можете да избегнете пура -бара, в който ще релаксирате на „тежки” и луксозни мебели с чаша в ръка. „При нас пурите вървят от 35 до 60 лева. Около 12 лева пък струват най-достъпните коняци, като най- скъпият е от 290 лева. Марката „ Луи XIII“ е гаранция, че пиете нещо много, ама много истинско…“.

Истината за тях

Истинските пури се правят от възможно най-качествените тютюни, отглеждани в Куба, Инонезия и Доминиканската република. Най–вървежни, разбира се, са кубинските, но не само защото тютюнът е раснал на Острова на свободата, а защото там майсторите знаят тайната на отлежаването, което продължава минимум две години. Легендата гласи, че кубинките разстилат листата с тютюн върху гола кожа. Затова техните пури били най-качествени, но експертите донякъде са скептични за достоверността на този начин на приготвяне.

 

Виктор Пенков /публикувал във в.″Новината″/