„Зора“ – кварталът, който чака бъдещето

 Нелегално рали, мизерия и забрава са част от краските на градския пейзаж

На около 10-ина километра от центъра на Стара Загора се намира източното панелно гето, допълнено от схлупени къщурки с гръмкото име „Зора“. Кръстниците на квартала явно са били крайно обнадеждени, че оттук ще изгрява слънцето за новодомците от 80-те години, когато е започнало и застрояването му. 28 години по-късно единственото хубаво нещо, което носи източната миазма на Стара Загора, е своето име. Тук хората се чувстват като наказани и забравени от всички. Ако решите да посетите това място, няма как да се объркате. Входът е един и там дори няма светофар, въпреки че оттук минава пътят за Бургас. Вечер и особено при зимни условия е изключително опасно, когато от вътрешността трябва да се излезе на главния път. Според запознати в момента се обсъждало дали там трябва да има кръгово движение, или да се постави сигнална уредба. Каквото и да се мисли, факт е, че 8000 души по последно преброяване влизат за домовете си само от едно място. Половината от сградите са панелки, другата част са къщи, останали от бившето село. Разходката ни е затруднена, тъй като няма тротоари и се налага да ходим по улиците, които са в плачевно състояние. Дупки, чакъл, пръст и каквото още се сетите оформят моментната инфраструктура. Казват, че положението е такова заради подмяната на водната инсталация. Питейният водопровод ще бъде изцяло нов, а в момента тече включването на разклоненията към жилищните сгради и това е причината сега да няма вода. Ремонтът се е забавил заради проблемна скала близо до бул. „Никола Петков“. Канализацията е строена навремето на стопански принцип без необходимата документация и не е приета от водното дружество, което отказвало да я поддържа. Въпреки всичко кварталът се разраства и се очаква да достигне над 9000 души, а двустаен панелен апартамент на последен етаж достига до 30-ина хил. евро на пазара. Да се чуди човек на какво отгоре при положение, че тук намираме само едно централно място, което си е отвсякъде селски площад. Но от него не лъха задушевен аромат, а изпарения на бира и ракия, защото тук през деня се пие яко. Дори сутрин, когато жените почиствали, са им отправяли гневни забележки, че им пречат да пият, защото вдигали прах. Иначе на метри пък е църквата „Свети преподобни Паисий Хилендарски” – единственото място, в което хората имат вяра. Вечер ситуацията коренно се променя, защото в малките часове оттук тръгва рали. Правят го пияни младежи от квартала, повечето от тях без книжки. Свистенето на гуми и невъобразимият шум направо побъркват гражданите, но до ден днешен никой не им противодейства. Според хората, при подаден сигнал органите на реда идвали след около 20 мин. Има районен инспектор, който е тук през деня, но вечер те разчитат само на обаждане. Иначе кварталът е сравнително спокоен и няма изявена престъпност. Имам пусната докладна до г-н Станилов и известно време имаше полицейско присъствие. Първата ми работа, когато дойдох тук, бе да напиша писмо за тези коли, тъй като веднага постъпиха жалби от 3- ма живущи, но и до днес нямам отговор. Искам поне една полицейска кола да обикаля постоянно“, казва Стайко Стайков – главен специалист Административно бюро, който работи тук от март тази година. В момента е сам, тъй като са преместили колегата му. Административното бюро се намира в апартамент. Вътре беше чисто, но обстановката може да ни върне спокойно преди 30-40 години. „Проблемите наистина са много. Опитвам се да правя всичко по силите си, за да помагам. Хората постоянно недоволстват от нещо, но жалбите са традиционни. Най-често касаят междусъседски отношения и проблеми с отглеждането на животни“, каза специалистът. Относно слуховете, че вечер тук в някои от панелките стърчали глави на коне, той каза: „Възможно е някога да е имало такива единични случаи, но аз не съм виждал, а и не са ми се оплаквали. Дори в квартала няма регистрирана каруца. Има сигнали за животни, които се гледат в къщите в близост до блоковете. Сега съм дал срок на един човек да премести козите си, които са около 20 и хората недоволстват. Ходил съм и над 10 пъти в един и същ апартамент по жалба за котки. Стопанката гледала над 20 животинки, но когато отиваме съвместно с екоконтрол, тя се скрива. Аз също обичам котки, но миризмата е непоносима“, разказва Стайков. „В бюджета е заложена още една детска площадка, ще настоявам и за спортна. Предвижда се изграждането на тротоари, както и подмяна на спирките. В момента окосихме тревата, която беше 2 метра висока, и подготвяме детелината, покрай която ще минава истинското рали през септември. Стараем се да поддържаме чистотата на квартала, доколкото ни е възможно. Скоро приключихме и с подмяната на пътните знаци в района“, продължава разказа си главният специалист. Преди да решим да си тръгнем с градски транспорт, се осведомихме от гражданите, че автобусът минава на всеки половин час. Имало идея за разрастване на тролейбусната линия и возилата да продължават от СБА към „Зора“, но засега тук се стига само с автобус. Спирките след 17,30 часа се използват и за друго. Оформят се като малко нелегално пазарче, на което в импровизирани сергии продават зеленчуци. Ако все пак искате по-голям избор и луксозна обстановка, близко е „Метро“. Във вътрешността на „Зора“ има и още три магазина, както и познатите гаражчета по къщите. Има детска градина, начално училище, един лекарски кабинет и една аптека. Няма спортна площадка, а детската е една и е разкопана в момента. Няма пейки, хората стоят по стълбите и на всевъзможни приспособления. Иначе има много деца, които си играят безгрижно. Такива малки симпатяги срещнахме пред истинския срам на „Зора“. Това са бившите 5 блока, известни като общежитията на ЗСК. Те не са включени в канализацията на квартала и отходните води се изливат в дере, близо до тях. Според някои слухове на по-възрастни граждани, те са строени за общежития на бъдеща спортна база и са първите тук. Мизерията е повсеместна, а собственици ни довериха, че нямат изход. Не могат да ги продадат заради състоянието, в което се намират. Тръгваме си с надеждата, че следващия път като дойдем тук, нещо ще е променено.

Анкета

Димитър Вълчанов, строителен работник: 21 години живея тук уж да дочакаме хубавото, но от година на година става все по-лошо. Всичко трябва да се промени. Тук е Бейрут. Хубаво, сменят водопровода, но улиците са разбити, няма една свястна детска площадка. Ситуацията е ненормална.

Божанка Димитрова, пенсионер по болест: Улиците са в ужасно състояние, но най-много ни тормозят вечер, когато се състезават с колите. Не може да се спи.

Румен, ученик: Искам да ни направят интернет и брейк зала, всичко друго ми харесва.

Хюлия, ученичка: Да ни направят детски площадки. Няма къде да играем. И също така да циментират улиците.

Рашева, пенсионер: От 30 години живея тук и много ми харесва. Кварталът е чист и няма кражби.

 Виктор Пенков /публикувал във в.″Новината″/