Вино и жени – двете несравними изкушения на мъжа

Поети и художници са се вдъхновявали от еликсира и от своите музи

В неделя българите почитаме св. Трифон.  Именниците го празнуват на датата, лозарите на 14 февруари, заедно с влюбените. Дните на приготовление не минават и без познатата полемика Трифон Зарезан или свети Валентин. Българският обичай на лозарите и винарите, или промушилият се от 20 години католически ден на влюбените? Каквото и да изберете – все е празник, но най-добре ще направите, ако бъдете в унисон с култовото стихотворение на старозагорският лирик Кирил Христов „Жени и вино, вино и жени”. Там, където има има вино, има и жени – две неща, без които мъжът не може. Дали от любовна мъка, или от унес по питието – около тези две неща са се въртели цели епохи. Любовта е разпалвала войни, а виното е помагало за издаването на тайните. Жените и ароматният еликсир са събуждали таланта на много велики мъже – учени, политици, писатели, художници. Дори най-мъдрите философски теории, които дават началото на много науки, са се развивали на чаша вино или пък в бъчва (Диоген). Жените през годините са се „римували“ с муза, за да отприщят таланта на големите. Пикасо, рисувал до 91 години, е един от най-ярките примери. Фернанда, която просто позира на дивана му в продължение на 9 години, преобразява гения и мрачните тонове в картините му неусетно преливат в розово и небесносиньо. Да не говорим за Жозефина на Наполеон, Елза на Айнщайн, Беатриче на Данте Елиза на Бетовен и Гала на Салвадор Дали. А когато стане въпрос за великия Чаплин и десетките му жени, просто оставаме безмълвни.

Писаното слово

остава и във фолклора ни до днес. Жените и виното, възпяти през годините, продължават да ни обединяват, когато се заговори за любов. „Червено вино снощи пих, ни капка не остана, горещо чело снощи крих в къдриците на Ана“ на британеца Робърт Бърнс, или пък българското „Ако зажалиш някой ден за одринско вино” на останалата в забвение Магда Петканова, вдъхновила Марин Големинов да създаде музиката за песента. Фолклорът ни е възпял само с една песен бялото вино и тя е „Ой ти, бяло вино, що не си червено“. Продължаваме с Христо Смирненски и неговата сатирична „Ода за Пенка едрата”, в която пише „Твойте обли рамена – две угоени свинчета с чудни мелнишки вина” и без да забравим за епиграмата „Вярност” на великия Радой, в която се казва: „Твой съм! Само твой! Точи вино и ме пий!”. Е, изборът на муза и питие оставяме на вас, а единственото, което ни остава, е да ви припомним

Ритуала

за консумация на вино. Независимо че си е цяла философия, ще ви бъдат от полза някои елементарни, но златни правила, които ще ви помогнат да не се изложите пред дамата. Препоръчваме ви да започнете от леките вина, които по неписано правило са белите. Те обикновено се гарнират с ефирни мезета като синьо сирене. За тежките червени, менютата са безкрайни. След като ви налеят за дегустация, хванете чашата в долната и част, за да се наслаждавате на цвета и да не влияете на температурата на питието. Ако това не ви притеснява, ви предупреждаваме, че петната от пръсти в никакъв случай не са най- привлекателната гледка. Помиришете го, за да проверите евентуално дали има дъх на корк  и ако всичко е наред, насладете се на прекрасния аромат. Отпиването е другият съществен елемент. Поемете съвсем малка глътка и я задръжте няколко секунди, за да усетите вкуса. След това може да си позволите наздравица до дъно.

Какво ражда земята ни? 

Тракийската низина

са характерни „Мавруд“, „Червен мискет“ и „Памид“, както и качествените „Каберне Совиньон“ и „Мерло“.

Розовата долина

се отглежда българският сорт „Червен мискет“, както и „Ризлинг“, „Ркацители“, „Каберне совиньон“ и „Мерло“.

Черноморският район

се отличава с качествените бели вина. Отглеждат сортовете „Мускат Отонел“, „Димят“, „Юни блан“, „Траминер“, „Совиньон блан“

Дунавската равнина

се намира северния лозаро-винарски район, където се произвеждат качествени бели сухи и червени вина с плодов аромат. От червените са разпространени „Гъмза“ и „Памид“, „Каберне совиньон“ и „Мерло“. От белите сортове се отличават „Шардоне“, „Ризлинг“ и „Алиготе“.

Долината на Струма

е изключително популярен сортът „Широка мелнишка лоза“. Отглежда се също и „Каберне Совиньон“ и „Мерло“.

Виктор Пенков /публикувал във в-к „Новината“ /