Осем сутринта е, а Цветомил Белчев вече от два часа е в обширния гараж, където ще работи до полунощ. Заварваме го приведен до малко странно возило, оглежда връзките по предното окачване. Той избърсва ръцете си и с известна неохота отделя време да говори с екипа на “Труд”. Бърза, защото иска още този месец да представи официално конструирания от него евтин електромобил за градска “езда”. “Идеята ми дойде през 1994-та – казва 35-годишният електротехник от Стара Загора. Нямам спомен как точно го реших. Но винаги съм искал да направя свой електромобил, въпреки че си бях много добре и като мениджър на сервиз в Йоханесбург (ЮАР). Изведнъж ми прищрака да се върна и да го започна.” Минава време, редуват се и отпадат варианти, докато преди 5 г. той се захваща сериозно. Но става злополука; елемент от захранването дефектира, електромобилът тръгва сам и му чупи крак Тогава Цветомил си прави сам модерна електрическа инвалидна количка, не само за да може да работи, но и да пробва върху нея детайли и решения за колата. Помагат му четирима млади мъже, а 7-годишната му дъщеря често щъка наоколо, съпричастна по детски с проекта. Изобретателният старозагорец е нарекъл прототипа XCAR. “Електромобилът засега ще е двуместен, с багажник от 150 литра. От последните 20 варианта, които обмислях, се спрях на три. Първият, който ще представя до месец, ще е едноместен. Очаквам да започна да правя и двуместни и, дай Боже, да стигна до 5 места.” Двуместният модел CITY е дълъг 1,90 м, широк 1,10 и висок метър и половина. Ще тежи 380 кг, от които 140 се падат на 48-волтовите акумулаторни оловни батерии, напълнени с гел. Те осигуряват пробег минимум 100 км, а максималната скорост е електронно ограничена до 45 км/ч. Зареждат се на 220 волта за 8 часа, като ще изконсумират по 0.8w на час, което прави по 1 стотинка на изминат километър. Животът на батериите е 700 цикъла на презареждане, или средно около две години каране. След това срещу 1500 лв. се подменят с нови. Цветомил е изчислил всичко, защото твърдо е решил да произвежда и продава “модела на бъдещето”, както го нарича. Едно CITY ще струва 9000 лева. Разговора прекъсва един от помощниците на Цветомил, който влиза, потръпващ от студа навън. Носи малък пакет кондензатори за светодиодните фарове. Те ще бъдат мощни, но с пределно ниска консумация на ток. Момчетата водят битка за всеки ват, режат безмилостно всеки излишен консуматор. И смятат, смятат. Технически възможно е да се сложат по-мощните полимерни батерии и електромобилът ще олекне, а пробегът ще нарасне на 200 км. Цената му ще скочи до 15-ина хиляди лева. А замисълът е за достъпна градска кола. “Категоричен съм, че качеството ще бъде на ниво – отсича Цветомил. – И смело мога да кажа, че това е най-евтината разработка в света. Засега най-евтини са индийските варианти и струват около 10 000 долара. Искам да уточня, че моят електромобил е първият такъв в България. Има подобен в Русе, но доколкото знам, той е на фирмата “Дукати”, която го пуска тук да се тества под наблюдението на наши инженери.” Регистрацията на колата се бави, защото липсват инженери, които да оформят техническата документация. “Намерих един от Пловдив, но стана много алчен и се отказах от него. Сега си търся друг, който да довърши работата”, казва Цветомил. Той се надява до лятото всичко да е готово. Тогава ще докаже качествата на колата с поход из големите европейски градове, като крайната му цел ще бъде Лондон. Но това, живот и здраве, е през лятото. А сега… Видимо помрачнял конструкторът описва ядовете си: “Постоянно се говори за развитие на екологично чист транспорт. Това навън се цени много, а у нас всичко се спира заради нечовешката корупция.” И Цветомил разказва за бюрократичните джунгли. Например: “Даваш 10% от стойността на проекта и имаш субсидия по оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013”.” Отказал и – дотук с оперативната програма… Цветомил се надява на сътрудничество с община Стара Загора, където е внесъл проект за изграждането на 2 паркоместа с ток. Сега чака отговор. Няколко местни фирми вече се интересуват от колата му, но той се притеснява ще смогне ли да започне производство, като начало по 7-8 бройки месечно. “Не знам докога ще издържа финансово. Нямам никаква помощ отникъде. Ще направя всичко възможно, за да осъществя идеите си, но ако нищо не стане до година-две, ще емигрирам”, завършва конструкторът и става, дава да се разбере, че му е време да работи.
Виктор ПЕНКОВ, публикувано във в.Труд
