Зад решетките дишат като йоги

“Вдигни високо ръцете. Започни!”, командва на приличен български език полският инструктор Кшищоф-Марчин Чехович групичката мъже, наредени на колене пред него върху стари одеяла. Те започват да дишат учестено и да правят странни движения. Размахват ръце и дори се усмихват. “Това е, защото за първи път през живота си практикуват йога”, пояснява инструкторът. Обикновено били в групичка по 20 души, но като се разбрало, че на този сеанс ще присъства екип на “Труд”, дошли само десетина. При това – по изрично тяхно желание – ще бъдат само в гръб към репортерите. Причината е, че те са затворници, които излежават наказания, и обяснимо не желаят да споделят нищо лично, нито пък да бъдат снимани. Въдворени са в Старозагорския затвор с най-различни присъди и съдби. Подписват декларации, че все пак са съгласни да ни разкажат нещичко. “Много ме отпуска”, казва единият. “Чувствам мускулите си разтоварени”, допълва го веднага друг. Трети пък споделя, че след упражненията спи много леко. И толкова. Следва мълчание, някои гледат подозрително. Споделят, че неведнъж са ги лъгали и използвали. Оставяме ги да продължат и попиваме от атмосферата, която ги обединява за около 3 часа дневно в продължение на 5 дни. Толкова трае курсът по дихателни техники, наречен “Свобода зад решетките”. Основната му идея не е участниците да станат някакви свръхчовеци и да се “връзват на възел”, а да се справят със стреса, който е тяхно всекидневие.  Техниката се нарича “Сударшан крия” и включва серия упражнения за постигане на хармония и зареждане с оптимизъм. Неин създател е индиецът Шри Шри Рави Шанкар, основател на фондацията “Изкуството да живееш”. “Отразява им се наистина много добре – разказва психологът на затвора Радост Найденова, която също ги наблюдава. – Над 200 души са преминали този курс и има резултат. Подобрява се тонусът им и напрежението спада.” Тя споделя, че хубавите неща зад решетките са малко и за хората тук самите упражнения са голямо събитие. Обяснява ни, че през повечето време, затворниците са в постоянна апатия и контактът с външен човек им действа благотворно. “Затворете очи и се отпуснете. Сега ще ви дойдат най-различни мисли. Не им се противопоставяйте и ги оставете да си отидат”, нарежда инструкторът. Пред нас той обяснява, че освен всичко друго ги подготвят и за ресоциализация. Казва, че с тях се работи добре, и дори на някои упражненията им се струват малко.

След сеанса лишените от свобода събират акуратно одеялата и се строяват. После се връщат по килиите, за да завършат поредния ден в затвора. “Надявам се, че това, което правят, ще ги промени положително”, казва Радост Найденова. “Та нали това е целта”, допълва и Кшищоф Чехович.

Виктор ПЕНКОВ публикувано във в. Труд