Много по- лесно откриваем с търсачката на Google, отколкото в действителност. На мен лично ми показа 178 000 резултата /доста голям избор/ според собствените ми езикови предпочитания. Значи, идеалните мъже нарастват правопропорционално на езиковите познания. Интересно, какво би казала онази колежка, която е щастливо омъжена за пакистанец посредством не много дълго, но явно плодородно общуване в интернет още във времената на mirc- а? Естествено, Google е просто търсеща машина, чието удовлетворение е равно на количеството резултати + времето, за което са открити /като лингвистичните настройки са променлива величина/. Дали за една търсеща жена това важи по същия начин? Да видим:
Първо условие: наличие на търсеща жена.
Привидно лесно изпълнимо, стига да си признае, че е такава. Дори обвързана, тайничко в главицата си тя винаги от нещо не е доволна, но като редуцираме различните прищевки и желания на изследвания тук пол, ще стигнем само до едно неизвестно: мъжът. Като източник и следствие.
Второ условие: наличие на избор /разбирай мъже/.
Майка ми казваше, че сега времената са страхотно удобни, за да откриеш идеалния мъж- сексуалната революция, която в БГ си остана леко бавноразвиваща; броят на сексуалните партньори, което вече не е заклеймяващо престъпление; битуването тип „семейни начала“. Чрез използването на принципа на опита и грешката би трябвало да се достигне до така желаната визия за другия. Но изяждането на килограм череши води ли до намирането на идеалната?- Съмнявам се.
Трето условие: наличие на време.
Времето за жената е най- големия враг. Търсенето продължава, докато не се появят първите признаци на остаряване. Тогава часовникът на конкурентоспособността започва да тиктака и нежната част от човечеството достига до:
Четвърто условие: премахване на думичката идеален.
За да бъде въобще във филма, на нея просто й се налага да спре търсенето. Или поне да го прави само в Google.
DIDENZE
Още по темата: виж тук