Затворник извая фигура на темида от сапун

Осъден от Старозагорския затвор е изваял двуметрова статуя на богинята Темида от сапун, която сега краси коридора на зандана. Това обаче не е единствената “мехуреста” творба на 32-годишния Кирил Сариков, който лежи в затвора за убийство. За повече от 2 г., прекарани зад решетките, той е изваял много скулптури на растения и животни. “Когато бях навън, правих декоративни фонтани, камини и фасади на сгради”, спомня си Кирил с тъга. Казва, че твори подобни неща от 15-годишен. Наследил таланта от дядо си, който е бил ковач. “Отидох да работя встроителството за пари, и го превърнах в изкуство”, продължава самоукият скулптор, който е ревностен почитател на министъра на културата Вежди Рашидов. Откакто е в ареста, пробвал да прави пластиките си от макарони и брашно, но не ставало, затова започнал да твори със сапун, разказва затворникът, който по професия е декоративен строител. Технологията измислил сам. Най-напред разтапя сапуна в малко вода. Прибавя му памук, който играе ролята на арматура. Слага кафе за цвят, малко пясък и понякога брашно. Според него естественият материал прави скулптурите по-красиви. Работи само с дървени шпатули. На поставка в килията му има малък елен, който е направил с кокалите от обяда си, а в един от коридорите на затвора са подредени творбите му, между които се откроява огромна кафява мечка. Преди да попадне зад решетките, Кирил е обиколил над 20 държави. Сега мечтае да направи благотворителна изложба.

Виктор ПЕНКОВ  (публикувал във в. Труд )

Вълшебните скали на Мадара

Малка и красива- това са първите думи, с които туристи от цял свят определят страната ни. Но не с такава лекота говорят за хилядите ни туристически обекти, когато трябва да ги класират по значимост и чар. На някои от чудните места попадат благодарение на рекламата, на други заради различните вкусове, а на трети се озовават случайно. Предлагам ви една уникална дестинация, която обединява от всичко по малко.

“Национален историко- археологичен резерват Мадара”

се намира на 18 км от гр.Шумен, на 10 км от първата българска столица Плиска и на 1.5 км от с.Мадара. Тук, върху величествените скали е изсечен единственият по рода си в Европа скален релеф, наречен

Мадарски конник

Богатството на откритите археологически паметници, датиращи от IV хил. преди Христа до XV век, накараха изследователите да нарекат Мадара „Българската Троя“. В центъра на релефната композиция, на 23 м височина от основата, на отвесна скала е изобразен конник в реален размер. Той промушва с копие лежащ в краката на коня лъв на фона на бягащо куче. Предполага се, че сцената отразява важни исторически събития и възхвалява българската мощ през ранното средновековие. След множество исторически спорове все пак се смята, че изображението е на хан Тервел. Композицията е допълнена с три хронологични надписа. Най–горният е от времето на хан Тервел и датира от VIII век. По-надолу в ляво е на хан Кормисший (VIII век), а вдясно- на хан Омуртаг (IX век). От 1972 година Мадарският конник е обявен от “ЮНЕСКО” за паметник със световно значение. Издълбаният във варовити пясъчници върху западния вертикален откос на Мадарското плато релеф е поставен под ново предизвикателство, свързано с неговото оцеляване. Съществуването му е застрашено, както вследствие на естествените геоложки процеси, определящи развитието на скалния откос, така и от изветрителни процеси по повърхността. В горната част на платото са установени три успоредни пукнатини. При инженерногеоложката картировка се установява, че за период от около 6 млн. години скалният откос се е отместил на 60 м. в източна посока. Съставът в основата показва, че основен фактор за разрушаването на приоткосните части на Мадарското плато са сеизмогравитационите процеси и биологичното изветряне, изразяващо се в развитието на микроорганизми, които разграждат повърхностния слой на скалата. Хилядите посетители наричат мястото свято, заради езическото капище, християнски черкви, параклиси и светилища. През XIV век в скалите на платото е бил създаден най-големият в България скален манастир с над 150 килии. Живописна пътека вляво от релефната композиция ни посочва скалната тераса, върху която се намират основите на средновековен дворец и езически храм. Особено внушителна е “Голямата пещера” намираща се вдясно от Мадарския конник. Обитавана още през енеолита, тя представлява обширен навес, вдълбен в скалите. Стъпвайки по тези изпълнени с енергия останки от всички исторически епохи, е важно да знаем, че тук е било главното светилище на Първото българско царство. Днес за гостите на резервата е направена дървена реконструкция на монашеска килия с малък скален параклис. Тези, които нямат страх от височина, ги очакват 386 стъпала, които водят до Мадарското плато. По пътя се преминава и през “дяволското мостче”, което е тясно и покачва рязко адреналина, след което пред нас се разкрива наистина необичайна гледка. Тук е разположена Мадарската крепост, чиито останки са от българската крепост Матора, просъществувала до 1386 г. Ако продължим на югозапад по платото ще достигнем Римската вила, където се виждат останки от римско имение, стопански и жилищни сгради. След множеството емоции, впечатления и снимки, в подножието на скалите ни очаква археологическия музей. Ако не можете да се разделите с това “неземно кътче”, резерватът разполага с хотел, къмпинг и туристическа хижа. През летния сезон, комплексът работи от 8:00 до 19:00 ч. а през зимата- от 8:00 до 16:00 ч. Ако сте без автомобил, можете да използвате редовна автобусна връзка с Шумен, а на около километър от резервата се намира жп.- гара в старинен стил, обслужваща линията София-Варна. Уникалният комплекс оставя в нас множество размисли за това, колко малки и нищожни сме пред природата и същевременно колко велики неща са сътворили прадедите ни, действайки в унисон с нея. Главното свидетелство са хилядите интернационални посетители, които можем да видим тук и през четирите сезона.

Виктор Пенков