Жан Виденов: Съюзът с ДПС ще вкара БСП в гроба

Бившият соцпремиер Жан Виденов бе в Стара Загора вчера по покана на митрополит Галактион, който празнува 40 г. от замонашването си. Той отговори на журналистически въпроси – нещо, което не беше правил от години:

- По какъв повод сте в Стара Загора, г-н Виденов?

- С дядо Галактион сме стари познайници и от политиката, и от живота. Ще почета и паметта на дядо Панкратий, който също беше голям българин, и ще го помня само с добро.

- По ваше време БСП загуби, получавайки 900 000 гласа на изборите, и това беше окачествено като погром. Сега гласовете за партията са 700 000, а от “Позитано” 20 окачествяват загубата като достойна. Вашият коментар?

- Думите не са най-важното. Разликата е, че през 1997 г. се виждаха пътища, по които могат да се възстановят политическите загуби. В момента такива пътища не се виждат. Ръководството твърди, че стратегически се определя като успешно. Животът показва, че това не е така. Каквито и думи да използват БСП, повече тъй не може.

- Коя е основната причина за тежката загуба?

- Стратегическият съюз с ДПС, наследство от Първанов. Ако продължи, ще вкара БСП в гроба. Също така и наглото и самодоволно обслужване на частни интереси. От 1997 г. това е проблемът на БСП.

- Какви са вашите очаквания от новата власт?

- Съвсем ясно е какво очакват хората. Очакванията на хората са да се прекъсне разминаването между думи и дела. Резултатите от изборите са съвсем ясни. Никой не очаква спасител, всички очакват възмездие. ГЕРБ има мандат за разчистване на невероятните батаци, които са длъжни да разчистят.

- Коя е успешната формула на новото управление?

- Противник съм на коалициите. Ясната ситуация ще породи еднопартиен кабинет, който не е кабинет на малцинството, защото разполага с широка подкрепа. Ясно е, че всички са против БСП и ДПС, или 160 депутати против 80.

-Как бихте коментирали завръщането на Иван Костов?

- Поне известно време ще бъде на страната на печелившите. Бъдещето ще покаже.

Виктор Пенков /публикувал във в. Труд/

Зад решетките дишат като йоги

“Вдигни високо ръцете. Започни!”, командва на приличен български език полският инструктор Кшищоф-Марчин Чехович групичката мъже, наредени на колене пред него върху стари одеяла. Те започват да дишат учестено и да правят странни движения. Размахват ръце и дори се усмихват. “Това е, защото за първи път през живота си практикуват йога”, пояснява инструкторът. Обикновено били в групичка по 20 души, но като се разбрало, че на този сеанс ще присъства екип на “Труд”, дошли само десетина. При това – по изрично тяхно желание – ще бъдат само в гръб към репортерите. Причината е, че те са затворници, които излежават наказания, и обяснимо не желаят да споделят нищо лично, нито пък да бъдат снимани. Въдворени са в Старозагорския затвор с най-различни присъди и съдби. Подписват декларации, че все пак са съгласни да ни разкажат нещичко. “Много ме отпуска”, казва единият. “Чувствам мускулите си разтоварени”, допълва го веднага друг. Трети пък споделя, че след упражненията спи много леко. И толкова. Следва мълчание, някои гледат подозрително. Споделят, че неведнъж са ги лъгали и използвали. Оставяме ги да продължат и попиваме от атмосферата, която ги обединява за около 3 часа дневно в продължение на 5 дни. Толкова трае курсът по дихателни техники, наречен “Свобода зад решетките”. Основната му идея не е участниците да станат някакви свръхчовеци и да се “връзват на възел”, а да се справят със стреса, който е тяхно всекидневие.  Техниката се нарича “Сударшан крия” и включва серия упражнения за постигане на хармония и зареждане с оптимизъм. Неин създател е индиецът Шри Шри Рави Шанкар, основател на фондацията “Изкуството да живееш”. “Отразява им се наистина много добре – разказва психологът на затвора Радост Найденова, която също ги наблюдава. – Над 200 души са преминали този курс и има резултат. Подобрява се тонусът им и напрежението спада.” Тя споделя, че хубавите неща зад решетките са малко и за хората тук самите упражнения са голямо събитие. Обяснява ни, че през повечето време, затворниците са в постоянна апатия и контактът с външен човек им действа благотворно. “Затворете очи и се отпуснете. Сега ще ви дойдат най-различни мисли. Не им се противопоставяйте и ги оставете да си отидат”, нарежда инструкторът. Пред нас той обяснява, че освен всичко друго ги подготвят и за ресоциализация. Казва, че с тях се работи добре, и дори на някои упражненията им се струват малко.

След сеанса лишените от свобода събират акуратно одеялата и се строяват. После се връщат по килиите, за да завършат поредния ден в затвора. “Надявам се, че това, което правят, ще ги промени положително”, казва Радост Найденова. “Та нали това е целта”, допълва и Кшищоф Чехович.

Виктор ПЕНКОВ публикувано във в. Труд